04.


от 10

Иван Македонски, CASAVINO Скобелев

Иван Македонски е управител на CASAVINO Скобелев по месторабота и перфектно пропит от винения вирус по емоционалност. Освен, че е подредил всяка една бутилка и аксесоар в магазина, води винени курсове за начинаещи и не толкова, в които виното е на фокус, храната е най-добър приятел, а курсистите са завинаги хваната в капана на непретенциозното отношение към винената теория. Иван Македонски може да ви заведе на винен тур, да ви посъветва какво вино да изберете според това какво сте решили да готвите, да ви натрие леко носа ако не намирате „черешата“ в едно Кианти и да пренесе Марлборо от Нова Зеландия на бул. Скобелев 59 точно с две изречения!

Share Story: Share on FacebookTweet about this on Twitter
Винени истории без край…

Да се занимавам с вино е моя сбъдната мечта! Първите ми винени спомени са още от детството. Роден съм във винарски район (Карлово) и вкъщи винаги е имало какви ли не вина и други алкохолни напитки (анасонлийка, вишновка и пр.). Дядо ми много държеше да му помагаме на лозето и пред очите ми се случваше цялата магия. Спомням си ясно, че виното което правеше не ми харесваше много (ама то детска му работа, предпочитах нектара от праскови на баба). Аз и братовчедите ми дейно участвахме във всички процеси – ронкане, пресоване и си спомням, че беше наистина вълнуващо. Професионално започнах да се занимавам първо в гимназията, а после по време на следването ми в УХТ – Пловдив. Тогава започнах да осъзнавам, че не е лесна работа, но пък изключително интересна. Имах късмета да попадна в едни от най-добрите места, където виното и храната се почитаха повече от обикновено. Срещнах хора, които събудиха в мен интереса към тази професия и ми помогнаха да разбера, че дегустирането не е само да държиш и въртиш чашата, а че трябва да мислиш, да откриваш, да предизвикваш сетивата си. Виното и храната изискват пълно отдаване, внимание към всеки детайл, прецизност и търпеливост. През последните 4 години водя курсове на различна винена тематика в CASAVINO и съм щастлив, че съм заобиколен от хора, които искат да научат повече за виното или както аз ги наричам моите „винени изследователи“. Повечето са младоци, дебнещи из света на виното, а някои от тях решават да се занимават и професионално. Спокойно мога да кажа, че те ме зареждат емоционално, а мисля че и аз правя същото за тях. Вече усещам, че трябва да направя и вино, мое си вино, но не знам дали съм дораснал за това. Може би продължавам да търся съвършенството и хармонията, а за тези неща се иска време. Винените истории продължават и ми се иска да са без край…