05

Ароматът, който ме заведе в света на виното

Пиша за вино, ресторанти и храна от немалко години и за това време любопитството ме е завело на много места и ме е срещнало с много хора и тяхното вино, а историите са неотменна част от тези преживявания. Но този път реших да разкажа за това къде и как за първи път ми се случи да се замисля за виното въобще, защото без този момент и тази случка вероятно нямаше да се превърна във винтусиастът, който съм днес. Преди десетина години България имаше късмета да е домакин на конкурса “Сомелиер на Европа”, а аз – шанса да присъствам на събитието, което бе придружено и от малко винено изложение. Днес дегустации и изложения се случват ежедневно в магазини, молове и фоайета, но по това време подобни събития бяха рядкост и съвсем не бяха лесно достъпни. Така че реших да не пропускам шанса и ето така се оказах пред щанд с френски, италиански и дори германски и австрийски вина – изключителна рядкост в България по това време. Към този момент опитът ми с виното бе малък, но достатъчен, за да мога да различа посредствено от хубаво вино, да го оценя като приятен спътник към една добра вечеря или като освежаващ аперитив преди нея. Никога обаче виното не бе ме карало чак да се развълнувам, особено пък бялото, и честно казано гледах с лека насмешка към емоционалните изблици на разни възторжени хора наоколо. Всичко това се промени в момента, в който мъжът зад щанда ми наля чаша австрийски ризлинг – с изключително сериозна физиономия и отсечен жест, все ритуали, които допринасят за “снобарския” имидж на хубавото и скъпо вино като напитка за отбрани и които ме караха да се чувствам дискомфортно и не на място. Отвъд това обаче виното беше толкова свежо и живо, че някак първата картина, която изскочи в главата ми бе на лозя с вече зрели плодове, огрени от слънцето след лек дъжд, разположени някъде до солено и хладно море, а до тях – поляна с току що окосена трева и билки. И така някак неволно изтърсих, че виното има аромат на много свежо…грозде. Репликата ми предизвика ядно потрепване на папионката и тиха буря от възмущение върху лицето на господина зад щанда, който успя със строг и назидателен тон да ми обясни, че подобно нещо не може да бъде: “Зелена ябълка – да, праскови- да, бели цветя – също. Но грозде – не! Не може да има такова нещо”. Поведението му ме накара да се чувствам неловко, малко засрамена от незнанието си, а също така ме и ядоса. Днес бих му отговорила, че независимо какво казват учебниците му по сомелиерство, виното трябва да има аромати точно на това, на което реши този, който го пие. И няма един единствен правилен отговор. В същото време обаче въпроса “Защо виното да не може да има аромат на грозде?” се загнезди толкова дълбоко в главата ми, че ме накара да започна да търся, да питам, да дегустирам, да чета и да влизам все по-дълбоко и дълбоко в света на виното. Той е абсолютно необятен, но вече ми е ясно, че в него всичко е възможно. Случката ме провокира и да започна да пиша за виното, за да помогна на хората да го опознаят чрез по-достъпен език. Смятам, че всички заслужават да му се наслаждават, а не да се страхуват от него и да изпитват дискомфорт.