04

Винени истории без край

Да се занимавам с вино е моя сбъдната мечта! Първите ми винени спомени са още от детството. Роден съм във винарски район (Карлово) и вкъщи винаги е имало какви ли не вина и други алкохолни напитки (анасонлийка, вишновка и пр.). Дядо ми много държеше да му помагаме на лозето и пред очите ми се случваше цялата магия. Спомням си ясно, че виното което правеше не ми харесваше много (ама то детска му работа, предпочитах нектара от праскови на баба). Аз и братовчедите ми дейно участвахме във всички процеси – ронкане, пресоване и си спомням, че беше наистина вълнуващо. Професионално започнах да се занимавам първо в гимназията, а после по време на следването ми в УХТ – Пловдив. Тогава започнах да осъзнавам, че не е лесна работа, но пък изключително интересна. Имах късмета да попадна в едни от най-добрите места, където виното и храната се почитаха повече от обикновено. Срещнах хора, които събудиха в мен интереса към тази професия и ми помогнаха да разбера, че дегустирането не е само да държиш и въртиш чашата, а че трябва да мислиш, да откриваш, да предизвикваш сетивата си. Виното и храната изискват пълно отдаване, внимание към всеки детайл, прецизност и търпеливост. През последните 4 години водя курсове на различна винена тематика в CASAVINO и съм щастлив, че съм заобиколен от хора, които искат да научат повече за виното или както аз ги наричам моите „винени изследователи“. Повечето са младоци, дебнещи из света на виното, а някои от тях решават да се занимават и професионално. Спокойно мога да кажа, че те ме зареждат емоционално, а мисля че и аз правя същото за тях. Вече усещам, че трябва да направя и вино, мое си вино, но не знам дали съм дораснал за това. Може би продължавам да търся съвършенството и хармонията, а за тези неща се иска време. Винените истории продължават и ми се иска да са без край…