10

Винени истории от кухнята

Като част от BIBENDUM, оставам последния 10-ти човек от журито, представляващ екипа.
По визитка отговарям за Маркетинга и комуникациите на BIBENDUM, но от много време не вярвам, че имената на професиите описват съдържанието им.
BIBENDUM е компания, която внася и дистрибутира вина от всички важни винени региони по света, като работи и с 4 български винарни.

Едно от най-важните неща при избора ни на винен партньори е зад винения проект да стои семейство, семейна история и лица, с който да свържем всеки един етикет и бутилка. Защото семейството дава гаранция за отношение, защото слагайки името на всеки етикет, то дава обещание за качество и отдаденост.

Bibendum е повече от търговска компания. Тя проправя пътя в България на не една или две винени категории, разбира се, с постоянната подкрепа на всички наши партньори: ресторанти, магазини и винени специалисти.
За мен работата ми с вино в BIBENDUM е повече от работа, виното е вече част от мен, завинаги ще бъде.

Моята винена история – много дълга в рамките на моя досегашен живот и много кратка, от гледна точка на историята на винения свят и случването на значими истории в него. Тя започна и се поддържа от едно нещо – моето любопитство и желание да откривам света. То е не просто да виждам страни и градове, а да вниквам в хората и местата, където те са родени, живеят и се развиват.

Моята винена история се завъртя още в ранна детска възраст, когато носих кани с вино на всякакви народни чествания на различни възрастови групи и още тогава вероятно съм се увличала да ги слушам какво си говорят и как се променя всичко около тази рубинена напитка.
Сега осъзнавам, че растях в среда на абсолютно свободното приемане на алкохола, на неговото изучаване и консумиране без прекаляване, просто едно приятно пиене и наслада. Това отношение ме е съхранило в онези години, когато много мои връстници се подиграваха със себе си, най-вече от незнание как да се отнасят към алкохола и как да му се наслаждават.

Винаги съм вярвала в изборите, които правим абсолютно категорично и без много разсъждения. Такъв беше моята избор, когато влязох в първия магазин CASAVINO и всичко в мен беше убедено, че аз ще работя с вино и то скоро. Кандидатствах и разказах съвсем извън всякакви правила за мотивационното писмо моя опит с вината по време на живота ми в Ирландия. И така започна всичко. Сега си давам сметка, че любопитството и смелостта ме вкараха в дълбокото. Онова дълбоко, в което „хвърляш кучето и ако изплува, значи „става““. Абсолютно винаги съм се съмнявала и съм знаела, че нищо не знам. И днес го знам. Но страшно много искам да продължавам да получавам повече и повече информация и знания от този винен свят. И усещането, че никога няма да знам всичко за него заради динамиката му, ми е такъв гъдел и такава страст, че абсолютно всякакви ежедневни неуредици губят значение.

Друг важен фактор са хората. Един или двама са тези, които познавам около виното и които не са „моите“ хора. Толкова е пъстра палитрата от личности – студени, топли, вълшебни, загадъчни. Хората, с които ме среща виното, винаги са изключително различни.

Един от тези хора е Дейвид Бабич, трето поколение предаставител на семейство Бабич. Когато за първи път дойде в България и трябваше да летим за Варна, за да представим вината му, аз закъснях. Закъснях, защото предната вечер на терасата на квартирата ми имаше пожар и всички дрехи, които бях планирала да взема със себе си бяха с „нос на дим“. След като се качих в колата, с която се придвижвахме към летището, и си разменихме имената, аз останах в шок! Защото нищо не разбирах от това, което този човек, дошъл от другия край на Земята, говореше на неговия новозеландски английски. Просто усещах как в първата дегустация в живота ми, в която ще превеждам, аз нищо не разбирам. Това е едно усещане за абсолютна безизходица и несигурност. Убедена съм, че не съм единствената, която е усещала това чувство нееднократно. Исках да не съм в колата, да не съм в самолета, да не съм в ресторанта, в който беше дегустация. Но в същото време страшно много исках да остана, беше ми много интересно. Естествено, беше пълен провал – преводът в моята глава беше като сгромолясване в гадна кал. Но мина, дойде втора дегустация, малко по-добра. Какво научих от Дейвид Бабич: Научих как се държат клечки за суши. Научих как се отваря стрида с лекота. Научих, че е много по-добре, когато работиш с някой и той е притеснен и не се справя, не просто да не се изнервиш, а да го окуражиш и да му дадеш усещането, че всичко ще бъде наред. Научих, че да се посветиш на семейния бизнес не е просто дълг, то е твоят отпечатък в историята. Научих, че колкото и да е романтично и красиво виноправенето, винопиенето и виноговореното, накрая има едни цифри в едни таблици…и ако не можеш да смяташ и мислиш правилно и бързо, просто няма да ти се получи. Научих, че смелостта да опитваш и рискуваш е най-важното качество и ако си заобиколен от други хора с подобен профил – Просто го направи! Дори да се провалиш – опитай пак.

Имам още две истории с Дейвид Бабич, но те са свързани с наводнения и несъществуващи банки, затова ще ги оставя за следващите ни кампании.

А дотогава? Наздраве с Babich Pinot Noir Black Label.