Виното е накрая
Виното е накрая. Преди това го правиш. Преди това береш гроздето. Преди това цяла година се готвиш за след това. Можеш ли да изпиеш повече от колкото си произвел? Не, срамота, как така стар занаятчия ще купува чуждо…
Виното е накрая. Малко преди да изпратиш децата. След като си качил багажа в колата и се чудиш още какво да добавиш. Първо го приготвяш, че е важно и да не го забравиш, а го даваш най-после.
Виното е накрая. Преди това слагаш масата. Преди това подготвяш менюто и докато готвиш си мислиш за след това. За баща си си мислиш. Че ще свърши си мислиш.
Но няма, няма да свърши виното докато е жив бащата; да се затрият наследствените масиви; да се забрави рецептата; да се продадат за декорация буретата. Макар и тази година да пропусна гроздобера. В делничен ден го направили, а ти не можеш да вземеш така внезапно отпуска. Остави баща си сам да се оправя. И пак само една шарпана чакала, само и единствено в този ден. И пак цената била без коментар. И пак имало ограничения. И пак имало старци, чиито каруци с грозде били останали неизкупени. И пак плакали и кълняли големи мъже и жени – едните, че за без пари им купуват реколтата, а другите, че цяла година напразно са се бъхтали.
Затова ще го има и виното. Докато бащата го има.
И като свърши домашното вино, то ще е до следващото ходене на село. До тогава ще избираш с прецизност. Ще редуваш любимото и доказало се вече в собствената ти класация с избора на ново и непознато. Ще сравняваш това на бащата с такива от същия сорт, но произведени от други майстори. Ще търсиш вкусове от далечни земи и континенти. Но няма да се откажеш да експериментираш.
Ще запомняш само хубавите вина.