56

Виното – тъжно и все пак хубаво

Виното може да бъде тъжно и все пак хубаво. Не искам тази история да изглежда тъжна, защото не е. Тя е майчина. Аз имам пораснала дъщеря, която обожава да пие вино. А аз обожавам нея. Тя умее да взима правилни решения, за разлика от мен. Въпреки че оставах сама и трябваше да живея само моя си живот, аз я окуражих, че взима правилно решение да отиде в друг град. Тя заживя там, намери своя мъж, стана майка. Обикнах виното заради нея. Винаги, когато идваше да ме види, носеше страхотно вино, което беше най-сладкото на света в нейната компания. Излизахме на терасата, отпивахме от чашите и бяхме отново заедно. Тя разказваше за нейния живот, аз за моя – по-малко. Пиенето на вино се превърна в задължителен ритуал за нашите срещи – няколко пъти годишно, вече десет години. Очаквам я да дойде тези дни. Да излезем двете на терасата и да пия най-сладкото вино на света. Виното може да бъде тъжно и все пак хубаво!