64

Да пиеш вино без любов е допустимо, но без достойна мъжка компания – непростимо!

В края на лятото. Вино без любов. Може ли?
Да пиеш вино без любов е допустимо, но без забележителен мъж – непростимо.

Кое е първото кокошката или яйцето? Спокойно можем да пренесем това питане и към  отношенията на  любовта с виното. Кой е с предимство: виното или любовта? Води ли виното до любов или само я подсилва? Въпроси, които зачестяват особено в летния сезон и негласно се задават предимно по морския бряг.

Историята не посочва красноречиво кой и кога е създал  виненото питие. Древните египтяни са ни оставали рисунки, в които на две, на три описват как са произвеждали вино. От тогава до сега обаче ние много сме напреднали в приготвянето му, а и в изпиването му. Вина се пият целогодишно с повод или без повод и не съм много сигурна, че винаги водят до истината, но до откровения със сигурност, а ние често отдаваме незаслужено вината на виното.
Да бъдеш откровен с чаша вино в приятна компания е повече от удоволствие. Това е терапия, която ще ти спести поне няколко посещения при психолога. Отредило си място на женско питие по нашите ширини, вече може да го видите и в много мъжки чаши. Градската легенда твърди, че ако той разбира от вино, разбира и от жени.

Синьо лято 2016 ни донесе и синьо вино. Испанско, оцветено по естествен път в морски нюанси  и с интересен вкус, но може ли вино с морски цвят  да запълни липсата на любов. Когато любовта и виното бъдат погалени от морския бриз, казусът става още по-заплетен и примамливо те вика да станеш  главно действащо лице в него. Защото в края на лятото усещаме как дори морето става студено и безлюбовно, а ние го искаме още по-силно.

Идвайки септември сякаш студенината се гмурка и в чашата ми, пълна с розе, и течността вече изглежда някак бледолика. Отпивам от нея, но сладостта на това магично вино, произведено чрез смесване на технологии за бели и червени вина, вече не е така наситена. Сега в мен се смесват едновременно радост  и тъга. Пъстри остават  летните винени спомени и производните им емоции, с дъх на вино. Искам да ги консервирам, подобно на лютите чушлета, които правят бабите ни. Иначе кой ще ме пали цяла зима?

Място за притеснение все пак няма. Ако сте изпаднали в лека носталгична депресия, бъдете спокойни. По това време на годината е абсолютно разрешено. Този, който решава кога е началото и кога краят на огнените периоди в живота, все пак си ти. За градусите да му мислят синоптичките! Лечебната терапия срещу следотпускарското вкисване включва  хубаво вино и пълна любов на равни порции. Защото без значение кое се е появило на този свят първо, двечките си подхождат съвършено. Рано или късно ще си правят компания и на вашата улица. Не го мислете, но помнете:
Да пиеш вино без любов е допустимо, но без достойна мъжка компания – непростимо!

И виното, и морето, но най-вече любовта са хилядолетни явления, а моите/вашите емоционални дупки – така временни и незначителни. Остава ни да поживеем до следващото лято. Лято, което по-стара традиция ще се опитам да запиша като най-хубавото. Лято, което не искам да бъде вечно, защото така ще престана да го чакам като жадувана любов. Защото всяко следващо лято трябва да бъде с по-хубаво вино, още по-синьо и с още повече любов.

На всички въпроси около виното, любовта и морето забелязвам, че могат да ви отговорят само директните срещи с тях, но само онези срещи, в които присъстват и трите, се помнят за много лета напред, поставят нови, и нови въпроси и пишат истории, които остават в бутилките.

А за да намери място един мъж между  любовта и морето на една дама, той самият трябва да бъде вино.
Истинският мъж е като хубаво вино. Той е ароматен, изискан, необятен, откъдето и да го отпиеш – безкраен и наситен. Той умее да налива, понякога и да напива. Той може да идва, може  и да си отива, но винаги знае как да остане. С траен послевкус.  Поне до следващото лято.