62

Елена Ангелова

Занимавам се с танц и писане. Започнах с класически балет, продължих със съвременен танц и накрая започнах да пиша освен разкази, и критика за театрални и танцови представления. Обичам виното и пътуването сред природата. Любимият ми писател е Оскар Уайлд и винаги когато имам време препрочитам нещо негово. И любимият сезон - есента, не само защото имам рожден ден чрез октомври :)

Share Story: Share on FacebookTweet about this on Twitter
Един студен есенен ден

Беше есен.

Есенните листа падаха или летяха от дърветата и за кой ли път си мислех колко животът ми прилича на техния кратък и красив път към земята. Танцуваха, листата. Слушах вятъра и се усмихвах на иронията – като че ли всички листа са създадени само, за да се откъснат от клона. Да полетят, за да паднат.

Помислих, че е безполезно. Помислих, че е необходимо. Като чаша студена вода, но на този студен есенен ден подхожда повече бутилка горчиво, тежко вино. От която животът става по-сладък.
Моят баща правеше вино от лозето, което имахме на село. Когато бях дете той ми каза, че тъй като имало много танин, не се правело вино от нашето грозде и аз си доизмислих, че никъде по света няма вино като нашето. Беше красива фигура на въображението, а танин все още е тайнствена дума, чието значение не знам.

Продължавах да слушам вятъра и почти чувах та-ни-н… Танин. Усмихнах се.

Като листо и аз се откъснах от клона.