51

Един усмихнат морски гларус

Романтика, старинна архитектура, морски бриз, любов – всичко това е част от красотата на нашия черноморски град Несебър. Преди година имах удоволствието да гостувам в това градче, но не през лятото, както обикновено, а през зимата. Сезон, в който всичко е толкова спокойно и тихо, че се чува само шума на вълните и морския вятър. Предстояха няколко фестивални дни, изпълнени с много любов, вино и забавления. Имаше игри, концерти, изложби, поезия, състезания, дегустация на български марки вина. Посетихме почти всички мероприятия, защото програмата беше интересна и забавна, а и други развлечения почти липсват в това време на годината.

Последният ден от фестивала бяхме решили да опитаме и от хубавите български вина, които бяха прилежно подредени в специална зала за това. Редуваха се бели, червени, сладки, сухи, тръпчиви вкусове, с плодови аромати, розета. Всяко едно, със своята история, прилежно разказана от младо и симпатично момиче. И аз като любител и ценител на българското вино и красотата разпитвах с интерес за всеки един допаднал ми вкус. Виното започна да ме отпуска и да ме кара да се усмихвам все по-често. Времето минаваше неусетно, а приказките бяха от сладки, по-сладки. Прехвърчаха искрици, но дали бяха от виното или от нещо друго… Поисках да науча много повече за виното и си уговорих лична среща с лъчезарното момиче. Видяхме се след ден в малко романтично ресторантче край морето на по чаша вино. В сладкия ни разговор се оказа се, че сме от един и същи град и най-интересното в цялата история е, че се оказахме далечни роднини. Така благодарение на тази стара напитка намерих добър приятел и роднина, който даже не знаех, че съществува. И когато наближи това време в годината с радост се сещам за морето, виното и това запознанство.

Наздраве за хубавите и незабравими мигове в живота ни!