55

Загадъчна, мрачна и малко страшна

История за виното и още нещо…

Времена на величие и слава от вулканите кипяло лава.
Вълшебства и магия бродели на олелия из земи тракийски на воини исполински.
Живеели си те безгрижно, всичко вършели задружно, руйно вино пълнели от златно руно пиели.
Боговете щом видели дори те им завидели.
Пратили им те беди братството да раздели.
Глад мизерия и мор бродели из всеки двор. Мрак се спуснал над челята не разбрали те белята.
Що да сторят – на Тангра да се молят, що курбани да изколят.
Но не знаели, че те Съдбата ще се отзове, кхан велик ще се яви
братството ще възроди мъдрост ще прояви мир ще възцари –България ще назове земята на богове,  от бесове и бейове ще бдят като лъв до последна капка кръв.
И до днес легенди живи бродят из Балкан и ниви – за морето буйно и виното руйно,
че кръвта вода не става да се знай за Българската слава, от Плиска до Преслава, Варна и Варшава братството да се предава.
С вино Бабич да цари вечна обич.
Война или мир да се пие като на пир.