37

За баща ми – търговец по неволя, винар по душа

Тази история не е за мен. Тази история е за баща ми – търговец по неволя, винар по душа.
Така и никой не разбра как се запали по виното. Даже вече не броя годините, виното е най-добрият му приятел. Или както той казва – неговият личен лекар.

Всяка година произвежда сам вино. Стои и го чака, сякаш му говори нежни думи и го гледа като малко дете. А колко пъти е спал в избата, вече не ги броя. Поради тази причина си направи и домашна механа. Майсторската – в земята, с камъни и черги. С гайди и тъпани. Всяка вечер пие по една чаша червено вино –от “неговото”, както го нарича. И все ми казваше ,,Владка, нека си говорят, но запомни във виното е истината. Във вените ми тече вино, не кръв.

Тази история е за него. Най-добрият баща – винар по душа!