20

За българското вино с любов

Съпругът ми прави вино от грозде-мавруд и мискет, който отглежда баща ми на вилата. Животът ми е една голяма любовна винена история. Аз не съм професионалист по виното, не съм сомелиер. Но за да обичаш вино и то да е твоята страст не са нужни, според мен, звания и титли.

Виното е удоволствие, виното е преживяване. Виното създава истории, събира хора, облагородява вечерята и е, може би, най-добрата социална мрежа откакто свят светува. Никоя история на света не е завършила с „отворихме бутилка вино и се разотидохме“. Виното се споделя най-лесно и с най-голямо удоволствие.
Един от най-тъжните моменти през 2015-та за мен беше в луксозен ресторант, когато на масата до мен седнаха няколко доста добре поддържани дами. Когато дойде ред да си поръчат вино, тази, която имаше най-много мнение от групата, се обърна към приятелките си и каза: „Абе, луди ли сте? Няма да поръчваме българско вино!“.

За мен българското вино е като българската жена – рядко ДНК, което може да се намери само по нашите земи, но жъне невероятни успехи и зад граница. Арогантно, интелигентно червено вино, привидно срамежливо, но перверзно бледолико розе или хладно, чувствително и сърцеразбиващо бяло вино. Българското вино е страхотно, не е задължително да е скъпо, за да е ароматно и пивко.