13

ЗА СТРАСТИТЕ НА ЕДИН ФОТОГРАФ КЪМ ВИНОТО…

След фотографията, голямата ми страст е виното.. Всъщност спокойно бих могла да кажа, че дори е не след, а преди, защото фотографията отдавна премина графата на страст и се превърна в начин на живот, мислене и вдъхновение. Та… когато човек приключи условно с някаква страст, идва ред на нова такава. За мен това се оказа виното.

Къде заради дългите летни ваканции прекарани в Кресна и Сандански, къде заради разказите на майка ми за 800 литровата бъчва под навеса на къщата, в която всяка година прабаба ми затваряла керацуда. Бъчвата и лозето май отдавна ги няма, но спомените винаги ще останат. Именно те ме свързват с виното по един особен начин.

ВИНОТО ИМА ДУША.

Също като спомените. Но иска и ти да отвориш своята, за да я видиш. С виното може да се говори, но иска време, за да се научиш да разбираш езика му – а той не е само един. Научиш ли се обаче, не е достатъчно, защото ти се иска да „говориш“ още и още, и да се усъвършенстваш. Всъщност не знам има ли някой, който да познава езика на виното перфектно. Именно в това обаче, се крие чара му, винаги има какво още да научиш.

Така започна моята винена одисея – покрай едно фотографско обещание. Ах тази фотография – за всичко е виновна тя. Бях се уговорила да снимам посрещането на новото божоле и така започна всичко. Така се запознах с Иван от Каса Вино, който изигра ключова роля да се запаля още повече. Той е от онези хора които говорят с рядка страст за виното и е способен да ви зарази, да ви накара да заобичате и да гледате виното по различен начин. Започнах да посещавам курсовете му и след всяка среща откривах нови и неподозирани качества и аромати. Постепенно се потапях в необятния свят на виното, което имаше и своите последствия в туристически план. Освен, че започвах да експериментирам с различни вина, ми се искаше да посетя и различни региони известни с производството си на хубаво вино.

Когато преди 10-на години се влюбих във фотографията, беше по време на едно пътуване във Франция. Посетих чаровната долина на Лоара, великолепните замъци и едно малко шато в което дегустирах великолепно вино. Едва сега обаче оценявам преживяването и разбирам колко малко време съм отделила тогава на тази част от програмата. Груба грешка която никога няма да повторя.

ВИНОТО ИСКА ВРЕМЕ И ВНИМАНИЕ ЗА ДА МУ СЕ НАСЛАДИТЕ

Сега когато пътувам и ми се отвори възможност да посетя някой винен регион никога не бързам. По отношение на виното съм по-голям привърженик на белите вина. Любим сорт ми е Совиньон блан, но с течение на времето за себе си открих великолепието на австрийските и немските вина. И така към Совиньон блан се присъединиха Ризлинг, Грюнер велтлинер и Гевюрцтраминер. Искрено се радвам, че имах възможност да опитам някои от тях там на място в родината им, където тероарът разгръща истинският им потенциал. Наред с това останаха спомените от великолепните гледки и емоции. Виното дава чудесни идеи за туризъм, освен че може да го дегустирате.

ВИНОТО Е КУЛТУРА

Не е имало случай, в който при пътуването ми до Виена, да не поискам да се покатеря до Каленберг и да се порадвам от високо на гледката към лозята на Гринцинг и Нюсдорф. Или да си припомня веселото преживяване от пътуването с корабче по Дунав между Мелк и Кремс, където се простира долината Вахау. А меко очертаните хълмове на Тоскана и кипарисите, са оставили траен отпечатък в съзнанието ми. Няма пролет, в която да не се разходя поне за ден-два до местата в които израснах и да се заредя с енергия и малко спомени от детството ми. Идея си нямам къде ще ме отведе следващият път, но вече нямам търпение, а списъкът е дълъг.

Пътуванията ми винаги са били емоционални защото ми позволяват да се докосна до нещата които обичам, и защото ме обогатяват – културно и духовно. А виното разкри пред мен един изцяло нов поглед към тези пътувания.

Иван… Благодаря ти приятелю, че ме заведе на това великолепно пътешествие в един различен свят на аромати и вкусове.