39

История без мярка, етикет и цена

Моята вино история няма марка, няма етикет, нито цена. Любовта, която имам към червеното вино я възпита у мен моят баща. Той правеше най-уникалното червено вино… цветът му не пропускаше светлина. Вино, което разказва приказки за узрели сортове грозде, за грижа и табиети. Вино, което споделяш с най-близките си, защото с любов си направил за тях! Дъхът му помня и до днес – плътен, ароматен вкус, тежко вино, което те омагьосва и те кара да се влюбиш. Такова вино правеше моят баща! Затова винаги когато сядам в заведение, без колебание, избирам червено вино, също и у дома ,когато искам да творя и релаксирам едновременно. Напомня ми на татковото вино, напомня ми на любовта, с която го правеше и на любимия ми момент, когато донесе първата кана и ми каже ”Готово е, нося ”, с усмивка. Казваше също да внимавам, защото виното казва (на диалект): ”Ти оди, аз че те стигнем”, което бе предупреждението му, че няма и да разбера, кога ще ме хване виното. Това е! Скъп спомен за любим човек, оставил ми много ценни уроци и любовта към виното!