45

История за две млади глави, миди и вино

Започнала е някъде преди 40 години с първите проби на шипковото и ябълковото вино на баба ми. След това продължава с истинско домашно вино от Северозападна България на приятели на родителите ми (в малки количества, заради възрастта). За да се стигне до първия по-сериозен опит с вино от бутилка.

То се случи през 1986 г. в Ахтопол. С мой приятел бяхме на море, в бунгала, във ведомствената станция на предприятието, в което работеше неговият баща. Пълна смяна, класически три седмици. Ние на по 17 години, без родители, само с по-голямата сестра на моя приятел и нейния съпруг.  Море, плаж, гмуркане, прекрасни изживявания. Риболов, миди….

Един ден в средата на смяната на „инспекция” дойде бащата на приятеля ми. Да види как сме, дали не правим някакви проблеми, дали ни липсва нещо. Ние естествено в негово присъствие бяхме най-смирените младежи, които може да има на света, старателно бяха скрити всички непозволени за времето неща. През деня набрахме миди от близките до плажа скали – големи, черни, вече рядко срещам такива в нашето море. Приготвихме ги на тенекия, докато всички седяха около огъня.

Тогава бащата на приятеля ми извади бутилка вино, червено. Не си спомням вече какво беше, но по-големите много се зарадваха, което означаваше – хубаво. Те си сипаха по чаша, на нас дадоха по малко, да опитаме. Наистина беше хубаво, добре вървеше с мидите (по-късно разбрах, че бялото върви по-добре с миди). Те бързо приключиха с бутилката и тогава се появи втора. Разговорът беше оживен, но ние с приятеля ми не участвахме много в него. Нашето внимание беше съсредоточено върху втората бутилка, която седеше самотна в тъмното и леко проблясваше от огнените езици.

И тогава ние двамата леко се отдалечихме в тъмнината, а бутилката тръгна заедно с нас. След известно време се върна на мястото си, но празна. След още малко време големите решиха да си сипят още вино, но намериха лежаща на земята празна бутилка. А тя случайно бе „паднала”, а виното се бе изляло… На нас ни беше хубаво и весело, а те много съжаляваха за похабеното вино.
Тази първа по-сериозна емоционална среща с вълшебната напитка наречена вино, остави в мен дълбок отпечатък. И този отпечатък се задълбочи в следващите години, за да се превърне в любов, от която е по-голяма само любовта към семейството ми.

В следващите години имах много други приятни срещи с виното, в България и в чужбина. Както навсякъде по света, така и у нас има уникални вина. Преди десетина години се запознах и с Бабич, и по-специално със Совиньон Блан Марлборо. И научих историята на винарната, свързана с Хърватска. Една от моите страсти е гмуркането, обичам морската храна, поднесена заедно с добри вина, а тази страна има уникално съчетание на всички тези неща.