61

История, която винаги ще помня

Всичко започна с една небрежна почивка в Рибарица. Бяхме с приятеля ми и домашния любимец (нашето малко 7 годишно хъски момченце). Разходки, катерене, въжени препятствия, водопади – един красив и много добре оползотворен майски ден. Отидохме на вечеря. Предложиха ни домашно вино. Приятелят ми не пие по принцип, но нямаше как да устои покрай мен на това предложение. Вечерта беше хладна и червеното винце беше прекрасно! Аз съм голям любител на тази божествена напитка и тя е типичното ми питие, когато излизам или просто имам нужда от приятна добавка към вечерята. Говорим за чаша вино, не за промишлени количества – хубавите питиета трябва да се пият с мярка. Та, нашата история продължи с прибиране в стаята и продължение на разговорите ни с чаша от напитката. И тогава – той падна на колене. Аз не знаех къде се намирам. Предложи ми на терасата, в онази хладна вечер, а аз държах чаша вино и не знаех какво да правя. Или по-скоро какво да кажа. Казах “Да”, разбира се, но преди това изпищях: “Ще те убия”. Всичко беше подготвено предварително – просто е чакал удобен момент. На следващия ден се прибрахме и оповестихме новината. Чак тогава и двамата осъзнахме, че наистина се е случило. И трябваше да празнуваме. Как? С бутилка вино, разбира се!