12

История с път и розе

Главни действащи лица:
Аз – ми къде без мен?
Джеймс – моят най-добър приятел, любовта на живота ми и от близо 3 години е мой съпруг
Адриан – нашето малко пораснало момче

Стоя на предната седалка на колата, прозорецът е спуснат до долу. Пускам радиото, жалко, не намира никакви честоти. Поглеждам Джеймс, отговаря ми, че наоколо има само лозови насаждения и в следващия час най-вероятно няма да открия нищо. Отварям жабката, намирам само класическа и църковна музика (колата е на свекър ми) и един диск на ABBA със златните им хитове. Поглеждам Джеймс и се усмихваме, пускаме диска и се започва ☺ Адриан на задната седалка се залива от смях, ама не разбирам – дали аз съм лошият певец или баща му е този дето грачи?! Летен ден, по небето няма и едно облаче, поглеждам навън и всичко е заобиколено от лозя, до където погледът ми стига. Божествено. Неописуемо. Неземно красиво. Щастие. Колко далеч би отишъл, за да бъдеш с човека, когото обичаш? До другия край на света. Буквално. 17 337 км. Толкова е разстоянието според чичо Google от България до Южния остров на Нова Зеландия. Мястото, където е роден и отрасъл моят прекрасен съпруг. Любовта никога не е прекалено далеч. Понякога трябва да прекосиш света, за да я откриеш. А понякога е толкова близо. В изгрева сутрин, в обятията на любимия човек, в смеха на сина ни от задната седалка, който продължава да се смее на нашето грачене, в споделените моменти. И виното е любов. Във всяка бутилка вино се крие една история, или две, или три… а ако си истински късметлия, се намираш на точното място, в точното време с точния човек… и разбира се, с точното вино ☺ Виното е за споделяне, както любовта, добротата и щастието. А историите, до които то води… Е, те не винаги са за разказване 😉

P.S – Розето на Babich е жестоко! Наздраве!