60

Като две капки вино

Елиса броеше отрупаните с грозде лозя, които пробягваха покрай прозореца на влака й. Това тук скоро щеше да бъде готово, да затанцуват босите нозе на красиви девойки отгоре му и не след дълго да се превърне в напитката на боговете. Сприятели се с виното още когато беше на седем. Трябваше да разбере какво толкова имаше в тези бутилки, които караха баща й да се преобразява и да пуска зверовете от себе си? Той така и не се пребори с тях. Дъщеря му беше на шестнадесет, когато животът му реши да си отиде от него и да си намери по-добро убежище.

Десет години по-късно му беше простила всичко. Знаеше колко крехка може да бъде връзката с виното. Как единственият начин да го привлечеш на своя страна, е като овладееш силата му. Реши, че ще играе в един отбор с него и напук на всички увещания как няма да се справи, се превърна в един от най-авторитетните пътуващи дегустатори.

Обичаше домовете си на колела, пътуваше с тях в пространството и времето. Равномерното потракване на поредния, дал ѝ временен подслон, я върна към една от обичайните порции въпроси, с които обсипваше баща си. Отговорите му се връщаха като нажежен рикошет към нея.
–    Няма я! Избяга от теб! Откъде да я знам къде е отишла. Сипи още малко! Леко, да не разлееш!
–    А защо мама е избягала от мен? Нали слушам, всичко си изяждам?
–    Ето заради това! Щото много ядеш! А виж ме мен – замезвам по малко!
–    Какво е „замезвам”?
–    Как така какво е, в училище не ви ли учат? Само с глупости ви пълнят главите…
–    А тя кога ще дойде да ме види?
–    За какво ти е? Аз не ти ли стигам? Като толкова ти е притрябвала, иди си я намери!

Не спираше да я търси, докато следваше стъпките на виното. Отправяше се към всяко ново място с надеждата, че този път ще намери своята причина да остане. Никога не беше упреквала майка си за изборите, които бе направила. Знаеше само, че срещата й с нея най-после ще напълни чашата на живота й със смисъл.

***

Мариса подготвяше този сорт с цялото си внимание и любов. Вярваше, че това са най-ценните съставки за пивкостта на всяко вино. Представа нямаше откъде се е появило в нея увлечението по гроздовия еликсир. Майка й не близваше алкохол, а баща си познаваше само от няколко бегли споменавания. Погледна към вратата на семейното магазинче, което беше нейна материализирала се мечта. Всеки ден покрай нея минаваха любопитни погледи, които понякога прекрачваха прага и отнасяха бутилка, придружена с усмивка.

След броени минути през същата врата щеше да влезе един от най-авторитетните пътуващи дегустатори на вино. Високата й оценка щеше да постави печат на витрината на магазинчето, който да събуди доверие дори и у клиенти, на които сега не смееше да се надява.

Обърна се с гръб към бара и избра изящна чаша, поръбена с деликатен златист кант. Чу се лек звън като от подранили коледни звънчета. Последва го лекият ромон от рубинен вихър, който съвсем скоро щеше да погали небцето на очакваната млада жена. Всичко беше готово, точно в момента, в който долови приближаващите стъпки.

Щом застана с лице към нея, можеше да се закълне, че е изправена пред огледало. Мълчанието им отекваше в общия ритъм на пулса им. Наруши го силуетът, появил се в периферното им зрение, от когото бяха наследили теменужения си поглед:
–    Винаги съм вярвала, че сте две. А сега вече вярвам, че щастието може да бъде умножено и повторено до съвършенство. Също като две капки вино.