Когато виното е поезия
Всяка годишнина е повод за подаръци. Аз изработих своя подарък за празника. Направих малко пано за виното и написах “нещо” като стихче. Всъщност, това е моята история за виното.
Обичам слънчевата есен,
когато бъдещото вино зрее
в блестящите зърна!
Да виждам как грижовните ръце
с безкрайна нежност гроздето
откъсват.
Да чувам как на бъчвите дървото
най-прелестната песен пее на виното,
което още спи.
И да дочакам пак червените искри
очите ми да отразят,
преди да го докосна с устни.
Аз – него – ВИНОТО!