01

…когато някои изчезнаха в лозето

Дълъг, късен, пролетен обяд сред най-добрите ми приятелки и мъжете им, няколко не чак толкова близки семейни съседи и съвсем случайно попаднали познати-пътешественици, като всички нас – отрано зажадняли за морския въздух и спокойствие. Подредили сме една дълга (тип сватбарска), но много красива маса. Буркани и различни шишета с първите лалета пречупват лъчите на пролетното слънце, с усещането за уют и спокойствие. Предстои да изядем едно агънце, множество зелени купи със салати и да погълнем четири кашона бяло, чисто ново за всички ни вино, донесено от един истински ценител и разбирач. И тъй като това вече не е реклама, а съдба, срещата ни с Бабич трае и до днес като упорито и шумно (понякога тихо), но все пак – приятелство. Та почти разтопили се от следобедното вино, разкази, вкусните ястия и смеха, осъзнахме колко сме си близки и колко щастие цари точно в този ден. Около нас само лозето – хладно, тъмнозелено и въздържано, ни напомняше, че без него нямаше насладата и красотата на вилаета да ни е пълна. С напредване на дългия обяд, всички говорехме все по-силно, мъжете спореха, използвайки живописни и цветущи, истински български жаргони, жените се надвиквахме като кокошчици и се кискахме като в женски сериал. Забелязах, че носовете ни започнаха да се зачервяват от жарещото слънце и Марти първа си откъсна хартийка от един вестник и си скри носа, защипвайки го под слънчевите си очила. Последвахме я почти всички и гледката на масата се превърна в истинска карикатура. Виното продължаваше да се лее и все не свършваше, а с него вече и музиката се увеличаваше и няколко разнежени двойки се поклащаха неритмично в своето опиянение. Един по един ставахме от масата и на групички сядахме на тревата, на каменните дувари, мъжете вече заформиха и каре на карти… и улисани в приказки, вино и музика, установихме, че много от присъстващите на масата липсват. Не че беше важно, даже беше съвсем естествено… По-смешното е, че на следващия ден се оказа как няколко от изчезналите двойки от пролетния обяд са се посмяли, когато са се открили измежду лозето, споделяйки любовните си приключения. Не една, не две, а цели три двойки, опиянени от наслада и блаженство, са разпилели любовта си сред нашето скромно лозе. За това и до днес всеки, който идва на морето (във Виларте), и без да знае за този сластен и страстен, винено опиянен обяд, се чувства завинаги привлечен и заразен от ненаситното и най-човешко желание да пие вино още, и още, и още….