43

Колекционер на винени спомени

Не разбирам нищо от правенето на вино, от сортове и видове… Нямаше кой да ме научи, кой да ми покаже тази типично мъжка завладяваща магия. Дядо ми е починал рано, баща ми също. Помня обаче как мама ми разказваше, че ме е захранила с винена попара, понеже съм била доста ревливо бебе, а тя сама се е грижила за мен, за къщната работа, за баща ми. Той си е отишъл рано и внезапно, не го помня, но знаех за него всичко. Вечер седнали под астмата посадена от баща му, мама си наливаше чаша вино, посядваше уморена от работа и отпивайки от чаша незнайното, но магическо питие ми разказваше вълшебни приказки и спомени за кратката им пламенна любов. Лицето й се преобразяваше и умората и грижите се стопяваха. Живеехме в малка къщичка на края на града и нощем обичахме да гледаме звездите, луната, слушахме щурчетата. И тя си отиде рано и внезапно, но закърмена с вино продължавам традицията. Очаквам вечерите, когато сядам с вече моите пораснали деца с чаша вино и им разказвам за мама. Обичаме да пътуваме и опитваме нови вкусове, традиционни за мястото, където сме, които за мен не са сортове, години и комбинация, а спомени. Да, всъщност бих казала, че съм колекционер на винени спомени.