40

Колко хубаво е да сме тримата

Аз помня нощите ни пред камината,
как течността рубинена блести на лунна светлина…
звънът на чашите, вкусът тръпчив на виното, и две очи, горящи като въглени в нощта.

Пръстите ти по тялото ми следи оставяха, пияни от любов и вино за света около нас забравихме.
И страст, и плам, и думи две разтърсиха ме цялата и склоних да облека онази рокля – бялата.

Сега отново с теб сме пред камината
с две чаши вино, и на лунна светлина
И още две очи с любов поглеждат ме и стоплят зимата
Ах, колко хубаво е да сме тримата!