54

Ланга лунга, ланга лунга

През 2014 година заедно с колегите си направихме екскурзия за няколко дни в Гърция и Македония. В Македония имахме една вечер в хотел, която беше организирана като банкетната вечер за екскурзията. Всички бяхме издокарани и весели. Хапнахме, пийнахме и поиграхме. Дойде време за десерта, който аз излапах много набързо. По едно време дойде сервитьора, който ми донесе едно парче сладоледена торта. Казах му, че не съм поръчвала, но той настоя да я взема. Попитах го от кого е и защо… и въпреки, че македонският не е трудноразбираем, той се постара да не разбера абсолютно нищо. “Ланга лунга, ланга лунга”…. Е, добре си казах и започнах да си хапвам. След малко обаче, сервитьора се връща с чаша бяло вино пак за мен. Попитах го…”Ама какво става?”, “Ланга, лунга. Ланга, лунга.” Е, добре си казах и започнах и да си отивам с тортичката. Огледах се наоколо, никой друг нямаше втори десерт и чаша бяло вино. Тогава ми просветна. Той ме подкупваше за нещо повече след вечерята. Почувствах се поласкана, но все пак се притесних  и казах на колежката от моята стая, че искам да се прибирам. Естествено, тя ме разбра. На следващия ден се прибирахме в България, но по пътя минахме през град Мелник. От там си купих хубава бутилка червено вино за спомен от преживяването.