06

Моята винена история е оранжева

Историята ми е типично българска и сигурно няма да разсмее никого, но със сигурност ще възбуди познати усещания в мнозина от нашите читатели. Става дума за това, че баща ми наследи малко лозе – 2-3 декара – от своя баща, който го има от неговия и т.н. Запали се и подобно на много здравомислещи пенсионери от София, прилежно търкали перилата на държавническите учреждения над 30 години, минали цялото безумие на здравия, на умиращия и на преходния социализъм, а след това и още по-сложната демокрация, реши да си построи своя къща в едно село близо до родното му място и да не му стъпва крака в столицата, освен ако не го налага някакво изключително събитие. Нищо по-надолу от раждане или погребение. Зная от книгите и интервютата ми с изтъкнати винари от цял свят, че човек и цял живот да прави вино няма да му стигне времето да научи даже песъчинка за този процес и за тази магия, но не му пречи да опитва. Дали защото наистина поколенията и генетичната памет имат значение, но виното му се получи. Абсолютно сигурно е. Не го казвам пристрастно, а споделям опита си на професионалист във виното. Е, добре, сигурно има щипка субективизъм, но само толкова. Всичко това обаче се отнася до червеното – интересен букет от мерло с хамбургски мискет (памидът отива в отделен съд само за розе). Човекът наистина се старае – и хигиената е на ниво, прави опити с различни парцели и съдовете му са правилни… Аматьор, но от the good guys. Що се отнася до бялото винаги винаги винаги сме имали огромни разногласия. Аз не харесвам стилът на домашните бели вина – силни, кафеникаво-оранжеви, с дълги (40 дни!) мацерации с твърдите част и семките (“майката”, както я наричат), изобщо крайният резултат е крайно съмнителен, често мътнее на вид, с подозрителен цвят и вкус на сварена ябълка с чепки. И така до преди две или три години, когато за първи път опитах … оранжево вино. Щях да се задавя, буквално! Реших, че някой се шегува и ми се сложил от бялото на Полковника, честна дума. После опитах няколко други оранжеви вина – вярно имаше и доста добра стока, но като цяло стилово сме си там на село при натуралното вино, което толкова отричах… Е, сега е последен писък на модата. Panta rhei… Това е моята напълно натурална винена история.