42

От Родопите към Враца

Моята винена история започна малко наивно-романтично в едно селце в Родопите с 4 жители, премина през Стара Планина и се развива вече трета година от другата страна на Балкана.

Преди три години празнувах рождения си ден на едно прекрасно място – красива стара къща над Перущица с гледка към чудните родопски извивки, сред вековни борове и звезден похлупак. Вечер, уморени от приказки, мълчаливо пиехме вино и не само, слушахме Флойд и звездобройствахме. Не помня дали съм си пожелала нещо, но факт е, че след краткия ни престой там животът ми тръгна в малко неочаквана посока.
Любезната ни домакиня и собственичка на къщата стопанисваше около 20 декара лозе и правеше най-яркия образец на вино, което дава здраве. Прибрахме се в София и по време на един кисел понеделнишки обяд решихме, че ни е необходимо по-жизнеутвърждаващо занимание и ще търсим земя да създаваме лозе. За да правим розе. Сетих се, че семейството ми има една красива, голяма около 20 декара ливада около Враца, на едно хълмисто и живописно място, което не бях посещавала над 15 години. Обадих се ентусиазирана на баща ми с въпроса “Татко, Веслеца става ли за лозе?”. Отговорът беше: “Ами той беше лозе”. И борбата с природата започна.

За три години след това спонтанно решение успяхме да изпитаме ентусиазма си, намерихме си безценен съветник-приятел, ползвахме се с късмета на начинаещия, издънихме се зрелищно, поправихме се и се научихме да обичаме природата.

Изживяваме се като евангелисти сред местните – традиционни лозари, убеждавайки ги в ползите от немислимото: да поддържат трева и билки в междуредията, вместо да пръскат с глифозати под лозунга “да нема тревка”.
Гледаме някои нетрадиционни за България късни сортове от горната страна на Стара Планина и узряването им удивлява разни познавачи, които смятат, че щом е на Север, то там е редно да се отглеждат само цвекло и картофи. Притежавам малък верижен трактор с музейна стойност, целогодишно съм с изискан лозарски тен, заобиколена съм с Радичкови персонажи и на верандата ми е окачен портрет на Ботев. Винената ми история съвсем не е по Питър Мейл, но препоръчвам лозарския си обучителен курс на всеки.