Пияни от любов и вино
Никак не ми се иска да направя този извод, но българинът всъщност не обича вино, той само плещи глупости за траките и за това как българските вина са най-страхотните на света. Ако ти се гордееш със своето вино и го обичаш, ако то съпровожда храната ти и изобщо живота ти в ежедневието и в празничните моменти, тогава ти не го изваждаш при най-малката опасност от потребителската си кошница, правейки място за спиртни напитки или още по-зле – за домашнярките. Отново започвам да чувам от все повече страни как то, домашното, било най-чистото и без химии. Самопровъзгласилите се био-гурута волно или неволно наливат вода в мелницата на домашното вино, популяризирайки правени-недоправени, мъчени-недомъчени и в крайна сметка много измъчени отвари.
Българинът обича да пие хубаво вино, но да не забравяме и това, че за него най-хубаво е виното, което сам си прави.
За хубавото вино е нужно слънце, но не е само то, иначе в пустинята щеше да става най-доброто вино. За хубавото грозде е необходима и проветривост и подходяща почва, когато гроздето е добре узряло, то е събрало слънчевите лъчи, които ни връща в по-студените и зимни дни. Но и през лятото червеното вино ни дава енергия, която не е само топлина. Червените вина носят неочаквани аромати, все по-модерни стават червени, по-леки, с пролетен и плодов аромат и усещане за сладост примерно на зрели, черни череши или други сладки плодове и предава усещането в мозъка ни, който го преобразува в сладостно възприятие.
Много често виждам как хората търсят по-евтиното вино, но под 6 лв., под 5 лв. дори – такива вина просто не могат да съдържат истинско произведение от грозде, виното се прави само от грозде.
Виното е един жив продукт. То живее през цялото време, независимо дали е още лоза, дали зрее като грозде, дали е в периода, в който се превръща във вино – ферментира, съзрява в бъчва или вече е в бутилка. Живо е дори в чашата ни. Хубавото вино има нужда от това да “отдъхне” на въздух преди консумацията. Колкото е по-старо, отлежало, толкова повече време му трябва да се “отвори”, да разкрие своите. Тази поговорка, че с възрастта ставаш само по-умен и по-добър – също както виното е много правилна. Имаме хубави български родни вина, не е нужно да посягаме към вносните. Вносно не значи непременно хубаво и качествено. Неслучайно има много написани стихотворения за виното, много поети са го увековечили в свои произведения.
Пияни от любов и вино
Отдавна на земята е признато
от прости и божествени вина –
най-хубаво е виното, когато
човек го пие с влюбена жена.
Една жена ми каза през нощта
и няма думите й да забравя –
когато го докосне Любовта,
дори и болно вино оздравява.
Когато пак те заболи глава
от младо вино и от младо тяло,
опитай – за наслада ! – след това
да пийнеш малко отлежало…
Евтим Евтимов
Приемете това, което живота ви предлага и се опитайте да пиете от всяка чаша. Всички вина трябва да бъдат дегустирани, някои трябва само да се опитат, но от други – трябва да изпиете цялата бутилка.
„Виното е едно от най-цивилизованите неща в света и едно от най-естествените, което е било преобразено до най-голямото съвършенство и предлага голямо богатство от удоволствия и забавления, повече от всяко друго познато сетиво.”
Обичайте и изберете българското вино, то е страхотно.