21

Приказка за виното

Това, което искам да ви разкажа е как  не трябва да се мисли и говори за виното.
Това е по-скоро приказка, но всъщност само прилича на приказка, а е една тъжна истинска история.

Имало един стар винопродавец – влюбен във виното, верен на клиентите си, лоялен към партньорите си. Имал малко магазинче в центъра на града и нямало човек, който да не го познава и който да не се отбива поне веднъж седмично – да си купи наливно винце, да изпие чашка на тротоара с няколко приятели, да чуе някои от незабравимите “лакърдийки” на стария винопродавец.

Но времето на всеки изтича като пясъка в пясъчния часовник –  така изтекло и неговото време и той напуснал този свят. Оставил магазинчето, старите бъчви и приятелите си на двамата си синове. Времената се променили, заедно с това се променили и възможностите. Двамата синове поели бизнеса на своя баща. Добре поставените основи им дали възможност да се разширят, да увеличат популярността си и да направят това начинание успешно в по-съвременни измерения. Дотук нищо интересно. Позната история.

Но тогава, когато всички очаквали това емблематично име да стане символ на добрата търговия с вино, нещата рязко тръгнали в обратна посока. Все повече ставали недоволните, все повече били тези, които си спомняли с носталгия за малкото магазинче на стария винопродавец. И всъщност тук започва моята истинска история за виното.

Виното не е стока, виното не може да се продава като хляб, сирене, олио… Виното е жив организъм и той като всеки жив организъм приема това, което другите излъчват около него. То не може да бъде вместено в рамките на една бутилка, защото то има своя душа и тя кънти,  тя пее, тя страда. Когато около виното има лоши хора, когато виното усети, че го използват за нечестни далавери, когато разбере, че се опитват да отнемат истинската му същност и да я заменят с друго в интерес на бърза печалба, то се защитава, то си отмъщава. Двамата братя просто не разбрали това. Те просто не запомнили най-важния завет на праотеца си. Пред виното се коленичи, то се споделя само с любими хора. Защото в него се крият всички най-важни неща в нашия живот – енергията на слънцето, живителните сокове на земята и ласката от ръцете на винаря. И събрало всичко това в себе си, то е готово да го върне в щастливите ни мигове, да ги направи още по-щастливи – тези, в които вярваме, че има и Бог и любов, и щастие. Ако ние не можем да разберем всичко това, ако не посегнем към виното с чисто сърце и топли длани… Всъщност вие вече сигурно разбрахте края на историята.