36

Бистра Хранова

Аз съм Бистра, а моят съпруг се казва Борис. Женени сме вече 33 и половина години. Празнуваме годишнините си, не се притесняваме от годините си и се радваме един на друг. Обичаме да пътуваме, като една от любимите ни дестинации е Хърватия, която ни очаква отново след около месец. Животът може да бъде и прекрасен, оценявайки малките, хубави неща, които той ти поднася. Историята, която ще ви разкажа е истинска и когато видях постера върху витрина на магазин за вина и случайно чух истории на други хора по Дарик радио, пожелах да разкажа и аз нещо лично, нещо което помня и си припомням, когато понякога си купим една бутилка от любимото вино.

Share Story: Share on FacebookTweet about this on Twitter
Приказка за токайското вино и още нещо

Както започва всяка приказка, така започва и тази, която искам да ви разкажа – моята приказка.
Имало едно време… преди много години едно момиче и едно момче, които се срещнали, влюбили и се оженили. Датата на сватбата била в събота, събота преди Великден. В навечерието на този светъл ден, те си дали дума за вечна обич. И от този ден те заживели заедно, здрави и честити, щастливи до ден днешен.

А историята с виното?

На следващия ден след сватбата заминали на сватбено пътешествие в Унгария. Заедно се насладили на красота на разположения на двата бряга на река Дунав прекрасен град Будапеща, както и на незабравимия изглед и хубавата унгарска циганска музика от терасата на Рибарските кули.
На следващия ден, подведени от звучащото съвсем по унгарски име на една торта, обиколили множество сладкарници в търсене на оригинала – торта Гараш (доста по-късно разбрали, че както в много случаи това, което търсиш далеч, е едва ли не пред очите ти – за уточнение тортата Гараш е с български корени от началото на ХХ век).

Торта Гараш не открили, но влезли в малко магазинче за вино и там случайно попаднали на… Виното.
„Вино за крале и кралят на Виното” – така казал  Луи ХІV след като отпива за първи път глътка вино, произведено в областта Токай. Кехлибарено на цвят и с неповторим, разпознаваем аромат, вдъхновило дори Волтер да напише поема за него. Но това те все още не знаели – просто купили две бутилки вино, качили се на малко корабче за разходки по Дунава и споделили с капитана напитката, съхранявана в известните изби – лабиринти, издълбани във вулканичните скали и съхраняващи вина, някои от които на около 300 години.
Пътуването било още едно прекрасно изживяване за младите влюбени, които посетили красивото малко градче Сентендре, разходили се и се насладили на спокойствието и романтиката.

След това корабчето ги върнало обратно и така завършил и този ден, а и техния меден месец в Унгария.
Но това, което оставило завинаги у тях незабравим спомен, спомен който свързват и с един незабравим за тях ден, първият ден от техния съвместен живот, е аромата на този божествен еликсир – Токайското вино, виното, което унгарците са възпяли и в националния си химн „правим нектар, извлечен от лозите на Токай”.

Това е историята за виното Токай и Моята Приказка, която исках да ви разкажа.