41

Приказка за хубавото вино, дето се прави с много светлина и любов

Летните вечери са топли и дълги като майчина ласка. Обгръщат те цялата и усещаш дъха на цвят и щурци. Омайват те със закачливия аромат на градинската мента, ококорения до оградата на бащиния двор риган, мащерката и джоджен, дето от край време помня до старата циментова каца. Тук тишината е някак си различна, уж тишина, а щом затворя очите си под лозниците, дето ей го пак се катери онова шареното лятно коте на вече остарялата ни котка, все чувам гласа на тате, който си отиде скоро от този свят. ”Лозето, Наде, иска много любов. От коренчето до грозда все трябва да го обичаш. Като децата. Да му отрежеш пъпната връв, да го нахраниш, да го изкъпеш, да го погалиш и да му поговориш. И да го гледаш само с добри очи, не с омраза и яд, защото лоша енергия му даваш…”

Откакто се помня неговото вино все го хвалеха. Пивко, ароматно, вкусно. Баща ми вдигаше стъклената чаша пред очите си и се взираше в нея, оглеждаше гроздовия сок през светлината на слънцето, разклащаше чашата и казваше: „Ще е хубаво виното, има светлина и топлина в него, здраво ще е!” После вдигаше чашата на кухненския шкаф, на най-високото място и казваше да не я пипаме няколко дни, щото виното ще му говори. По цвета и яркостта познаваше качеството му. И наистина през цялата година от голямата возелница, която има-няма пълнеше мазето и се скривахме половината махленски дечурлига, бликаше искрящо червено вино.

Най-обичах зимните вечери, когато се прибирах за ваканция. Бях вече студентка, изкарах и курс за сомелиер. Гушвам се на топло пред камината, огънят пробягва по каничката с червеното вино и слушам тате. А той ме пита: „Е, какво ще кажеш, какво ти говори тази година виното? Усещаш ли букета от аромата му? Запомни от мен – светлина и обич му трябва на хубавото вино! Ако насила го правиш, нищо няма да излезе!” После започваше да ми поръча какви пръчки да му търся, какви сортове са най-подходящи за нашата земя, кога е най-добре да ги засади и още, и още… Баща ми беше трудолюбив и мъдър човек, с добро сърце и големи, светли очи. Учител. По-голямата част от краткия си живот живя на село, в голямата равнина, със своите ученици, с мама – голямата му любов, с желанието да създава уют и дарбата да дава душа на всяко клонче и стръкче.

Отварям очи и поглеждам звездното небе. От там, сигурна съм ме гледа баща ми. Обещавам, че ще разказвам на внуците му приказката за хубавото вино, дето се прави с много светлина и любов. И не само заради традицията на семейството, а и в памет на баща ми, който уважаваше виното, създаваше го и говореше за него като за един от най-ценните природни дарове.