09

Разговорът ми с Дейвид Бабич

Виното несъмнено е съществена част от ежедневния ми живот. Дегустирам го, описвам го и като партньор във винен бар го предлагам и продавам. Когато Дейвид Бабич дойде за първи път в България през 2010 година, „совиньон блан Бабич“ вече се беше превърнал в емблема за новозеландско вино за публиката у нас. Интервюто, което направих с него, беше не само изключително приятно и интересно, но в крайна сметка се оказа доста полезно за българските винари и търговци. Дейвид е ерудирана динамична личност и макар да е трето поколение от винарската фамилия в Нова Зеландия, заради хърватските му корени го чувствах близък по темперамент и принадлежност на балканския дух. Сега със сигурност знаем, че китайският винен пазар е с най-бързо развиващото се темпо в света, но преди години, по време на разговора ми с Дейвид, за нас Китай беше все още пълна енигма. Той ми разказа откровено от първа ръка как се случват нещата там. Звучеше невероятно, че се пълнят контейнери със скъпи вина без дори да са опитани. Опитът му доказваше, че не само френските вина от високия клас са запазена марка за успешна търговия, и този опит окуражи и голяма част от българските винари да опитат късмета си в Китай.


Ето какво ми разказа той, когато го попитах какво очаква от българския пазар:

Бабич изнася вино за
около 35 страни в света.
С Европа търгуваме от
1980 година, а отношенията ни с България са от пет
години. Честно казано в
началото не очаквахме кой
знае какво. Разсъждавахме
така – Нова Зеландия е далече от България и не се знае много
за нея, английският език не е пръв език за страната и би могъл
да се окаже проблем в комуникацията, освен това България
е производител на вино при това с хилядолетна традиция.
Оказа се, че Нова Зеландия е добре позната като страната
на совиньон блан, че английският не е никаква пречка – доста хора говорят езика, при това много добре. Освен това
всичко се случи точно навреме, защото винената култура
и любопитство са в прогрес през последните четири-пет
години. Места, като това (с Дейвид сме в ресторант Ниагара), които предлагат уютна атмосфера и богато меню, са
достъпни и превръщат храненето и пиенето на вино в приятно преживяване. Впечатлени сме от факта, че на нашата
страница във Фейсбук от около 2000 почитатели (най-много са новозеландците, разбира се), втори по брой са българите – 600. Хората се присъединяват най-вече индивидуално, а
не като групи. Вече са посетили нашия сайт, запознати са с него и ни задават въпроси. Колкото повече разговаряме,
толкова повече въпроси изникват. Хората тук са жадни за
знания. Този интерес пък поражда страстта, с която си вършим работата, кара ни да мислим за клиентите ни тук, да
искаме да научаваме нови неща за България и за българите, за
да обменяме мнения. Най-хубавото е, че както казах, въобще
не очаквахме да се случи така. Това е много вълнуващо и прави
българския пазар интересен и важен за нас. Няма нищо общо,
да речем с пазара в Русия и по специално Москва, който обратното, е анонимен, ако мога така да се изразя. Търсят се
скъпи стоки, като белег на престиж. Интересът е свързан
предимно с богатството на клиентите. Само от няколко
години сме там и започнахме с няколкостотин каси, сега
продаваме 3000, като става дума за прeмиумни вина с доста
висока средна цена…

Прочетете целия разговор с Дейвид Бабич ТУК.