52

Седя си аз на остров Хвар и пия вино с цвят на кехлибар…

Хърватското море не е равна и скучна линия на хоризонта, а е наниз от острови, окачени на нишката на морето.
Смесени ухания от лавандула, иглолистни дървета, розмарин минават на талази във въздуха – виното тук е едно тайнство – съчетание от всички тези аромати, които витаят навсякъде.
Спомням си млада жена – красива като самодива, току що изкъпала се в морето, изящно носеше плетена кошница, пълна с уханни билки, към дома си.
А рибите, току що уловени от морето, ги поднасят, разбира се, с хърватско вино.
И песните – прочутите далматински песни – изпълнени от многогласни мъжки хорове.
А архитектурата… тези стълбовидни улици с цветя и ниски домове, от които лъха нещо много човешко и интимно.
И всичко това звучи като една уникална хърватска симфония.
И, разбира се, перлата Дубровник (не мога да пиша за това чудо!)
Хърватия е държава пълна с поезия – затова и виното им е една магия – то не е за пиянство, а за вдъхновение…