27

Сонет за виното

Моята винена история… започна когато отворих съзнанието си и реших да бъда любопитна. В момент на опознаване. Много често се питаме какво не ни достига, дори когато имаме всичко. Отговорите на сложните въпроси винаги са прости. И така с чаша вино в ръка тръгнах назад и напред във времето да търся…
И разбрах, че виното е липсващата частичка от човешкия механизъм, за да върви часовникът плавно. То е за влюбените, за самотните, за жените и за мъжете. За всички.
В моментите на щастие, когато вярваме във себе си и сме доволни- споделяме миговете с компания и чаша вино. Така се запечатват успехите. А виното, макар и само добавка, е незаменимо. И аз също, някак натурално, следвах този прост модел. Щастие – вино.
Когато, обаче се чувствах тъжна, самотна или неразбрана, пак съвсем натурално, избирах чашата вино, за да се отдам на друг вид емоции. Не искаш никого, но за да не си съвсем сам в монолозите пред теб стои пак то – виното. И ти избираш дали да си мълчите или да се впуснете в миналото или в бъдещето. Толкова е красиво и вълнуващо. Едновременно. И емоциите, и виното, и възможността, че можем да изберем кога и къде да ни придружава.
И също когато егоистичното „аз” не е на преден план и сме приютили някого в уютния ни живот. Влюбени сме и заедно с нашата половинка запечатваме спомените и пак избираме него – виното. То съдържа по малко от всички човешки емоции.
А пък и обратният вариант. Виното да е изворът на любовта. То да е причината да се влюбим. Където няма вино, няма любов. Пак просто и толкова естествено.

Виното може да е емоцията в шумната компания на младите. Може да е чувството на уют от спомените за родната къща, останала почти необитавана. Може да е мирисът на дим от камината. Камъкът, който пада на майката от душата, когато намери момент на уединение или просто награда или поезия. Затова си позволих да преведа един красив сонет от латиноамериканския поет Хорхе Луис Борхес.
Сонет за виното

В кое ли царство, време, под немите звезди,
и в кой незнаен час,
върху мрамор с неоставени следи,
блаженство се роди във всички нас.

Роди се в есента и златните й шуми,
тече червено в кръвта на поколения,
като безкрайните реки и тъмни друми,
носи ни огън и мелодични решения.

Дори в нощ на изпитание или в тежък миг,
щастието извира и пожар потушава,
и отдавна в песни се възпява,
от араби и перси до забрава.

Вино, покажи ми как прашния път да извървя
и чрез теб да се преродя.

Моята винена история няма край.