49


Лидия Гавазова

Откакто се помня, съм журналист. Още на 16 години - незаконно и непрофесионално като водеща в радио, а след това, вече професионално - в телевизия.

Share Story: Share on FacebookTweet about this on Twitter
Тъмно, червено, ароматно, със сладък послевкус без тръпчивост

Обичам истории символи. Дъх, аромат, тон, светлина… нещо малко, което носи голям спомен. Бях пристигнала в София заради неустоимо професионално предложение, което не можеше да се случи в родния ми Пловдив. Работата ми, новият град, непознатите улици постепенно притъпяваха болката от една раздяла, която оставих на 130 км зад мен. Eдин ден, отпивайки вино… Обичам вино, винаги съм обичала! Тъмно, червено, силно, тежко, в нежна чаша. На един коктейл, отпивах от чашата си и наистина се наслаждавах на свободата си, с лек нюанс на тъга с какво съм я заплатила. Появи се той. Просто каза “Наздраве” и ми донесе здраво сърце. Вече към 10 години (не знам колко точно, не броя щастието) аз съм с него. Ние си имаме ново сърце, което сега е на 4 годинки. 🙂 И обичаме да пием вино. Тъмно, червено, ароматно, със сладък послевкус без тръпчивост.