22


Диана Ганюшкина

Не се занимавам с писателска дейност професионално, но винаги съм имала афинитет към писменото изразяване, креативно писане и литература и това е едно мое вече рядко упражнявано хоби. Благодаря на Бабич, че ми даде възможност и вдъхновение да напиша тази кратка история, беше ми приятно!

Share Story: Share on FacebookTweet about this on Twitter
Щастието е в малките неща

Моята история е за една прекрасна вечер, която прекарах в нов ресторант в любимата ми родна София заедно с любимия ми мъж. Йордан имаше рожден ден този ден. Той е едно прекрасно телче, родено на пролетния 19 май. Обикновено празнуваме рождени дни с по-твърд алкохол, ако се падат в петък или събота, но беше четвъртък и дори не стана въпрос какво ще пием – познаваме се доста добре. След като разгледахме интериора на новообзаведеното място, където бяхме избрали да хапнем празнична вечеря, първата ни работа беше да поръчаме бутилка вино. Хората имаме вродено неизбежно влечение към красотата. Виното, което се разля в чашите ни, имаше цвят на розово злато, чиято красота ме накара да усетя как се разширяват зениците ми, както когато видя красиво лице, картина или гледка. Храната също бе удоволствие за всички сетива. Почувствах се благодарна на това, което имам – че съм с мъжа, когото обичам, на прекрасно място и ние двамата умеем да се радваме на малките неща. Защото щастието е в малките неща.