63

In vino veritas

как се влюбих във виното?

мимолетно. лятна вечер е, всичко (което е) е чиста проба обич, около чашата ми – високи треви, на небето – звезди; по средата – аз и сестра ми, а срещу нас е морето, което чуваме само на приливи-отливи. велико.

вдъхновяващо. гледам очите отсреща. опиянени сме, зима е, а ние сме в някой затънтен софийски бар. отвън вали сняг, падат мазилките от студа, дори кучетата са се скрили. вътре – вино, джаз и пианото със свещите. на масата е стихосбирката, на чиято първа страница си написал своето пожелание – In vino veritas.

всепоглъщащо. говорим, денят е сряда-някоя си, декември е, а може би август?(…) чашата между пръстите ти е рубиково кубче, не зная кое повече е погълнало мислите ми – думите ти, виното или всичко, което е между тях. напрежението от възбудените мисли, кратките диалози и всички минути без хронология, които ще останат само там. отпечатъци върху чашите, в които сега се оглеждаме, носовете ни изглеждат големи, а очите имат особен блясък.

като случайна среща със стар приятел. една чаша розе винаги ще присъства, понеже специалните поводи са малко, а виното е като сигурна прегръдка за тях. ще се видим в нашето ресторантче на площада срещу църквата, или между Ангел Кънчев и Графа, или някъде, където би било изненада за всички. ще оставим историите си там.

като муза. прозорците са целите в скреж, имаме две бутилки Pagane, не че е нещо особено, но просто става. четем си поезия, въпреки че е -20 градуса, после ще си разкажем нещата, а накрая просто ще си мълчим и ще слушаме музика, докато допиваме от момента.

като навици между добри хора. например когато ми донесе вечерта две бутилки от домашното вино на баба си. минало е през нейния двор, после вероятно през мазето й, накрая през старата фунийка и е стигнало при мен. с любов.

като начало за нещо хубаво. например наздраве за “нас”, „вас“, „най-после, когато всичко е свършило“ или просто без повод (като очакване).

като голяма любов. понеже имам милиарди истории с виното и да говоря просто за виното е някак непълно. истината е, че всичко идва от добрата компания, топлата атмосфера, човека отсреща, но как една история може да бъде хубава, ако няма повод? а поводът често е „да изпием по чаша вино“. та – като голяма любов – понеже ще продължавам да пиша тази история, а големите любови са малко, но са завинаги.