Истории от Загреб и Брюксел
Ще споделя две за баланс:
Годината (по спомени) е 2006-та, пътуваме по работа от София през Будапеща до Загреб. Междувременно съм открила любимото си местно вино “Грашевина” и планирам как ще си донеса една бутилка и в България. Също междувременно са въведени ограниченията за течности в ръчния багаж, но на отиване неизвестно как сме ги пропуснали. А на връщане, освен че вместо часа на полета в Загреб, сме гледали този в Будапеща, накрая успяваме да стигнем до летището и… да изхвърлим и “Грашевина”-та, и сладкото от малини, което ни бяха подарили.
И малко след това – след семинар в Брюксел изпускам автобуса от сградата, където се провежда до хотела, и се отправям заедно с група колеги пеш през половината град на бар, но не какъв да е, а на бивш бордей, превърнат наистина в място с уникална атмосфера, а собственикът-алжирец толкова хареса международната ни компания, че първо ни черпи с малиново вино, а после направо отвори бутилка шампанско (тапата пазя и до днес като сувенир, но за съжаление снимки от тази аналогова все още епоха почти липсват).
Поздрави и наздраве!