15

Всяка глътка любов е спомен

Моята винена история се случи малко преди любовта и в последствие, от виното ли, от любовта ли, остана да топли сърцето и небцето ми, защото всяка глътка е спомен.

Той беше “просто приятел” или така обичах да си повтарям аз. Покани ме една пролетна вечер “да послушаме джаз, да пием по вино и да четем”. Отвори ми вратата, взе ми палтото (или по-скоро ученическото яке ;), че и роза ми беше взел. До скоро я пазех – розата.

Изглеждаше толкова достолепен – висок младеж с катранено черна коса, половин лице – усмивка и беше толкова старомоден джентълмен, че ми се искаше да изкрещя от възторг.

Почетох му Дамян Дамянов, а той ми показа любимото му джаз радио. Изпихме толкова вино, че се съгласих да преспя при него, а той с пръст не ме докосна, дори се обърна с гръб докато се преобличах.

Това беше вечерта, в която разбрах, че виното носи истории и то е толкова част от тях, колкото и те са част от него.

На сутринта вратата беше заяла и той се измъкна през малкото прозорче на банята, за да донесе кафе. Следобед вече знаех – преди следващата винена вечер той вече няма да бъде “просто приятел”.

Така и стана, точно преди 5 години, а сватбата ни е след няколко месеца. И познайте какво ще пием?